Не бихме могли да си представим по-подходящ край на учебната година. Не между чиновете, а по пътеките на Лозенската планина, където всяка крачка естествено те кара да се обърнеш назад и да осъзнаеш колко път вече си извървял.
След посещението на Лозенския манастир нашите гимназисти поеха към връх Половрак. Това беше ден, в който никой не бързаше за следващия час, а разговорите продължаваха, без да ги прекъсва звънецът.
И ако учебната година може да има символичен завършек, той вероятно би изглеждал точно така – с поглед от високо, с усещането за достойно извървян път и с любопитство към всичко, което предстои.
Завършен клас. Изкачен връх. До септември, Питагорци! Весело лято!