Проф. Станислав Харизанов – лектор в обучението „Математическо мислене без граници“

 

С тази силна идея проф. Станислав Харизанов обедини преподавателите по математика в ЧСУ „Питагор“ в обучение, посветено на една от най-важните теми в съвременното образование – как преподаването да излезе отвъд усвояването на знания и да се превърне в последователно изграждане на мислещи и любопитни млади хора.

 

В основата на обучението беше поставен моделът, който трябва да следваме, когато искаме да постигнем не привиден, а реален и устойчив напредък при учениците. Той се разпознава в момента, в който ученикът започне да задава точните въпроси, да открива зависимости, да защитава собствена логика и да пренася наученото отвъд страниците на учебника.

 

Особен акцент проф. Харизанов постави върху иновативните методи на преподаване – математически игри, предизвикателства и задачи, които провокират въображението и превръщат ученика от изпълнител на алгоритъм в активен изследовател. Когато детето не получава готовия път, а трябва да го открие, математиката започва да възпитава не само знания, а начин на мислене.

 

А къде живее математиката извън класната стая? Навсякъде. Именно затова важна част от обучението бяха примерите от реалния свят и проектно ориентираните дейности – онези ситуации, в които числата, логиката и закономерностите от абстракция се превръщат в инструмент за разбиране на света.

 

Специално място беше отделено на програмата MASTERS, която намира приложение в образователния модел на „Питагор“. Разговорът премина отвъд въпроса „Какво трябва да знае ученикът?“ и стигна до далеч по-съществения – „Какво трябва да може да прави с това знание?“.

 

Особено ценен акцент беше поставен върху интердисциплинарността, особено връзката между математиката и българския език. На пръв поглед два различни свята, а всъщност – две проявления на способността да мислим точно. Да разбереш условието, да отделиш същественото, да формулираш теза, да подредиш аргументите си и да изведеш заключение – тук езикът и математиката се срещат много по-естествено, отколкото понякога предполагаме.

 

Във фокуса попадна и взаимната полза от STEM подходите – като съчетаване на дисциплини и като възможност учениците да виждат връзките между тях. Защото светът не е разделен на учебни часове.

 

Сред важните теми беше и едно от големите предизвикателства пред съвременния учител – как да задържим концентрацията и да подхранваме интереса. Един от отговорите е в добре премереното предизвикателство: задачата, която не обезкуражава, но и не позволява безучастност; въпросът, който остава в съзнанието; моментът, в който любопитството става по-силно от страха да сгрешиш.

 

За нас в ЧСУ „Питагор“ подобни обучения имат смисъл, защото обогатяват професионалния инструментариум на учителя и ни връщат към същността на преподаването – да не поставяме граници пред мисленето там, където детският ум все още не е научил, че такива съществуват.