Шотокан карате-до е японско бойно изкуство, зародило се преди много векове в Окинава – най-южния остров от архипелага Рю кю. По онова време изкуството се практикувало в дълбока тайна и било привилегия на тесен кръг хора. Едва в началото на ХХ век Майстор Гичин Фунакоши прави Карате достояние на широката публика, като първо го въвежда в системата на физическото възпитание в средните училища в Окинава. През 1935 г., след като се съветва със своите учители, Фунакоши Сенсей променя първия йероглиф, с който се изписва думата Карате и му придава нов смисъл: Карате-до става „път на празната ръка”, като празнотата има дълбоко философско значение.
През 1936 г. е построено първото Карате Дожо в Токио. Над вратата на залата учениците окачват табела с надпис Шото Кан, което означава къщата на Шото. От своя страна Шото означава „борови вълни”, а по късно хората започнали да наричат стила на Гичин Фунакоши с това име.
Основните техники на Шотокан карате-до са систематизирани в четири групи: защитни техники, удари с юмрук, с ръце и с крака. Други важни фактори са силата, бързината, чувството за време и дистанция, ритъмът, дишането и силният дух. Практикуването на карате води до развиване на характера и потенциала на практикуващия. То изисква здрав дух и има ясни правила на поведение и уважение. Крайното му предназначение не е победата над противника, а развиването на съвършен характер.
Треньор:
Сенсей Георги Йосифов – 5-и дан карате от Japan Karate Assosiation; международен съдия по карате и преподавател по бойно-приложна и специална подготовка.