Валери Пенев отново на шахматния подиум – сред силна конкуренция и 121 участници

Септември се оказа забележително наситен за малкия шахматист. В началото на месеца, на държавните отборни първенства в Боровец, Валери спечели два сребърни медала по класически и ускорен шах, както и бронзов медал по блиц във възрастова група до 10 години. Три държавни отличия за дете, което е само на шест.

На 27 септември последва съвсем различно изпитание – 43-тото издание на международния шахматен турнир „Милениум“ в София. В една турнирна зала се събраха 121 шахматисти – деца и възрастни, начинаещи и опитни състезатели, титулувани играчи и шахматисти с международен рейтинг над 2000. Най-малките бяха в началото на своя състезателен опит, а сред най-възрастните имаше участници над 65 години.

Девет кръга по швейцарската система. Десет минути плюс пет секунди за всеки ход. Девет партии, в които няма значение на колко години е човекът срещу теб. Фигурите не познават възрастови отстъпки, часовникът не проявява снизхождение, а всяко решение остава върху дъската.

Точно това прави участието на Валери толкова интересно. Той попадна в общ турнир със 121 различни шахматни почерка, темперамента и степени на опит. За едно шестгодишно дете подобни партии са необикновена школа, а понякога в рамките на един следобед дъската може да преподаде повече, отколкото десетки предварително решени позиции.

Валери отново намери мястото си сред отличените. Представяйки своя шахматен клуб в категорията до 8 години, той се класира за втори път в топ 3 на турнира и отново спечели сребърния медал.

Има нещо много хубаво в това именно ученик на ЧСУ „Питагор“ да открива толкова рано удоволствието от мисленето. Шахът не награждава заучения отговор само защото е произнесен уверено. Той изисква да наблюдаваш, да предвиждаш, да проверяваш собствената си идея, да носиш отговорност за избора си – и понякога да признаеш, че човекът отсреща е видял един ход по-далеч.

Затова и най-ценното в този септември не може да бъде събрано само в цвета на три държавни медала и още едно сребърно отличие. По-интересна е промяната, която остава невидима за публиката – още една разпозната позиция, още един запомнен капан, по-добре овладян часовник, по-търпеливо търсене на решение. Така малко по малко се ражда шахматистът.

В шаха възрастта се вижда извън дъската. Над нея остават само позицията, изборът и способността да мислиш няколко хода напред. А Валери вече показва колко много може да побере мисълта на едно шестгодишно дете.